Туризъм в Смолян и Родопите
Какво да видите в Смолян и на час път от града.
В града
Регионален исторически музей „Стою Шишков“в центъра · затворено, отваря в 09:00Най-големият музей в Родопите, посветен на историята и бита на планината. От 1983 г. е в сграда в културния комплекс на Нов център, до библиотеката и галерията.
Художествена галерия Смолянв центъра · затворено, отваря в 09:00Галерия в културния комплекс на Нов център с колекции от международния пленер по живопис и от изложбите „Родопа“.
Катедрален храм „Свети Висарион Смоленски“в центъра · затворено, отваря в 07:30Голям православен храм в центъра на Смолян, осветен на 2 юли 2006 г. Лесно се познава по високата камбанария и купола.
Планетариум Смолянв центъра · затворено, отваря в 09:00Най-големият планетариум в България, отворен през 1975 г. Има дигитална звездна зала, обсерватория с 14-инчов телескоп, програми за деца и програми на английски език.
- Алибеевият конакСело и архитектура · в центъраНай-старият изцяло запазен конак в централните Родопи, строен през XVIII–XIX в. като дом и управа на местни османски управници. Състои се от три пристроени части и е паметник на културата с национално значение от 1964 г. След реставрацията през 2013 г. в него има учебен център с места за настаняване, затова сградата се разглежда главно отвън.
- Църквата „Света Неделя“ в РайковоХрам · 1 км по права линия от центъраЦърква от 1836 г., около която през XIX в. постепенно се оформя цял църковно-училищен ансамбъл: висока зидана ограда, камбанария, костница и църковна къща. Над храма е училището от 1871 г., днес читалище. Сградите са разположени на няколко тераси по стръмния склон и пазят атмосферата на стария Райково.
- Пангаловата къщаСело и архитектура · 2 км по права линия от центъраМонументална триетажна къща в Горно Райково, строена между 1856 и 1860 г. от майстор Харит Кисьов за търговеца на аби и шаяци Пангалов. С дърворезбата и стенописите си се смята за една от най-представителните родопски къщи и е паметник на културата с национално значение. Сградата се руши и местни хора настояват за реставрацията ѝ, затова засега се разглежда само отвън.
- Бейският мостСело и архитектура · 2 км по права линия от центъраКаменен мост от османско време в стария квартал Смолян, един от малкото родопски мостове с известна година на строеж. От двете страни на свода е имало каменни надписи и на единия е била изписана 1720 г. Мостът е обновяван, за да се ползва и днес, като настилката и парапетът са сменени. Стига се лесно при разходка в Стар център.
Около Смолян
Старият чинар3 км по права линия от центъраИзточен чинар в Стар център, засаден през 1720 г. с фиданка, донесена от Беломорието. Дървото е на повече от 300 години, а короната му покрива около 600 кв. м. Около него е бил площадът Хуриет мегдан, културното и духовно средище на старото Пашмакли, а до дървото е една от двете джамии в града. От автогарата се стига за няколко минути по мостчето и стълбите след него.
Къща музей „Ласло Наги“3 км по права линия от центъраМузей на унгарския поет, преводач и художник Ласло Наги (1925–1978), открит през 1981 г. в Гьорджевата къща от 1873 г. в Чешитската махала на Райково. Наги превежда на унгарски много българска поезия и народни песни, а експозицията разказва за живота и творчеството му. Махалата е най-старата част на Райково и си струва да се обиколи пеша.
Скалата „Невястата“3 км по права линия от центъраСкала над Смолян, за която легендата разказва, че от нея се хвърлила млада смолянка, за да не стане жена на местния турски управник. До нея води маркирана екопътека от около 750 м, която започва до арката на манастира „Свети Пантелеймон“ по пътя за Пампорово и се изминава за половин час. Горе има две панорамни площадки с гледка към града, а наоколо има маршрути за скално катерене, виа ферата и алпийски тролей, които се ползват само с водачите на място.
Манастир „Свети Пантелеймон“3 км по права линия от центъраДействащ женски манастир в боровата гора по пътя от Смолян за Пампорово. Основава го българка мюсюлманка, която приема християнството през 1988 г. с името Христина, а църквата е построена с дарения и осветена през 1998 г. В манастира се пазят частици от мощите на свети Пантелеймон и на светите Козма и Дамян, а храмовият празник е на 27 юли. Пред арката е паркингът, от който тръгват пътеките към скалата „Невястата“ и крепостта „Калето“.
Църквата „Успение Богородично“ в Устово6 км по права линия от центъраТрикорабна църква от 1865 г. с петостенна апсида, а в двора ѝ са костницата и килийното училище. Църковният комплекс е паметник на културата с национално значение. Намира се малко след светофара в Устово, на няколко минути пеша от църквата „Свети Никола“ и старите къщи около нея.
Църквата „Свети Никола“ в Устово6 км по права линия от центъраХрам от 1836 г., първоначално вкопан в земята, както са изисквали тогава османските власти. През 1883 г. майстор Васил Димов от Югово го преустроява в днешния му вид. Пред църквата е паметникът на поп Глигорко, смятан за първия свещеник и будител в Устово, а вътре се пазят икона на свети Никола, смятана за лечебна, и икона на светите Кирил и Методий от Станислав Доспевски от 1865 г.
Екопътека „Каньонът на водопадите“6 км по права линия от центъраПътека по двата бряга на Герзовска река през резервата „Сосковчето“ с дървени мостчета и площадки. По течението има 46 водопада, най-високият е „Орфей“, почти 70 м.
Смолянските езера6 км по права линия от центъраЕзера със свлачищен произход над града, под Орфееви скали и връх Снежанка. Някога са били двадесет, днес са седем, а трите най-високи са свързани с екопътека.
Орфееви скали7 км по права линия от центъраСкален връх на около 1880 м до връх Снежанка, откъдето се виждат Смолянските езера, наредени стъпаловидно към града. Според легендата тук е сядал Орфей, за да черпи вдъхновение. Стига се за около 20 минути пеша през поляните от горната станция на лифта или от седловината под Снежанка, до която има асфалтов път.
Връх Снежанка8 км по права линия от центъраНай-високият връх в Пампорово, 1926 м, с телевизионната кула от 1978 г., висока 156 м. От върха тръгват ски писти, а пеша наблизо са Орфееви скали и Смолянските езера. Горе се стига с лифта от Пампорово или по асфалтов път. Панорамната тераса на кулата не винаги е отворена, затова проверете на място.
Музеят на смилянския фасул8 км по права линия от центъраЕтнографска сбирка „Смилянски фасул и родопски терлици“ в читалището на Смилян, където фигури, пана и украси са направени от зърна фасул. Тук е голямото пано от 23 045 половинки зърна, всяка залепена от различен посетител, както и родопски терлици. В селото е и каменната часовникова кула от 1864 г., единствената такава в общината.
Пещера „Ухловица“8 км по права линия от центъра · затворено, отваря в 10:00Благоустроена пещера над левия бряг на Арда, край село Ухловица. Дълга е около 460 м, а името ѝ идва от улулицата, вид сова в района.
Пампорово9 км по права линия от центъраЕдин от най-големите планински курорти в България, на север от Смолян. През зимата е ски център, а през останалата част от годината е изходна точка за разходки и колоездене.
Момчилова крепост10 км по права линия от центъраКрепост на скалист връх на 1215 м над село Градът, построена при император Юстиниан I през VI в. и възстановена през XI в. През XIV в. се свързва с Момчил юнак, който управлява Родопите почти като независим владетел. Пътеката до върха е около 1 км и се изминава за половин час, а гледката е във всички посоки.
Хижа „Перелик“11 км по права линия от центъраХижа под връх Голям Перелик с масивна сграда и две сезонни бунгала, общо 35 места, с туристическа столова и кухня. Стига се по 5 км асфалт и макадам от седловината Превала на пътя за Широка лъка, а от хижата тръгват маркирани пътеки към връх Орфей, Гела, Мугла, пещерата Ледницата и Каньона на водопадите. Хижата е пункт от европейския маршрут Е-8, а преди да тръгнете, е добре да се обадите.
Момчиловци11 км по права линия от центъраГолямо родопско село на 14 км от Смолян с църква „Свети Константин и Елена“ от 1836 г., дело на местните майстори каменоделци, и исторически музей с над 3000 експоната и малка художествена галерия. Около селото има десетки параклиси, свързани в три маршрута, а наблизо са скалите Дупчов камък и Кърджалийски камък. Църквата е в Стоте национални туристически обекта.
Агушевите конаци11 км по права линия от центъраГолям феодален замък в центъра на Могилица, строен около 20 години от 1820 г. насам от трима майстори за Салих ага и тримата му сина. Има 221 прозореца, 86 врати и 24 комина, а сградите са подредени около три последователни двора с жилища и стопански помещения. Паметник на културата с национално значение е от 1964 г.
Солища13 км по права линия от центъраМалко село близо до Широка лъка, известно с „Черночето“, защитена гора от 300-годишни черни борове, толкова дебели, че не могат да се обхванат с две ръце. Над селото се издига връх Турлата (1822 м), на който личат останки от крепост от началото на X век, а от него се виждат Чернатица и долината на Широка лъка.
Кутела и Хайдушки поляни13 км по права линия от центъраКутела е тихо село на хълм на 1220 м над Малка Арда, на 6 км от курортната местност Хайдушки поляни. Землището е обитавано още от траките, а край селото е минавала границата между Източна Румелия и Османската империя. В Кутела е роден певецът Веселин Джигов, а на Хайдушки поляни има езеро, почивни бази и паметник на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание.
Национална астрономическа обсерватория „Рожен“13 км по права линия от центъраНай-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа, открита през 1981 г., с 2-метров телескоп. При дневните посещения групите влизат под купола на големия телескоп и слушат кратка лекция, но наблюдения с телескоп не се правят.
Гела14 км по права линия от центъраВисокопланинско село на 1400–1500 м в подножието на връх Орфей (2188 м), вторият по височина в Родопите. Легендите свързват Гела с Орфей, а селото е известно с гайдарите си. Оттук тръгват маркирани пътеки към връх Орфей, хижа „Перелик“ и Голям Перелик.
Широка лъка16 км по права линия от центъраАрхитектурен и фолклорен резерват със запазени родопски къщи, сред които Згуровската, Учиковската и Григоровската. Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена за 38 дни през 1834 г. и има ценен иконостас, а до нея е старото училище от 1835 г. В селото е Националното училище за фолклорни изкуства, а в края на зимата тук се провежда кукерският празник „Песпонеделник“. Селото се разглежда най-добре пеша, по калдъръмените улички.
Чепеларе и ски зона „Мечи чал“17 км по права линия от центъраПланински град в подножието на връх Мечи чал (1873 м), чиято ски зона има 12 писти с обща дължина 20 км, сред тях и една от най-дългите в България. Четириседалкова въжена линия изкачва до върха за 9 минути, а от сезон 2016/17 зоната е свързана с Пампорово. Извън зимата склоновете са добри за разходки, а в града е Музеят на родопския карст.
Музей на родопския карст17 км по права линия от центъраМузей в Чепеларе, открит през 1980 г. въз основа на сбирката на пещерния клуб „Студенец“, който е проучил близо 200 родопски пещери. Пази над 4000 образеца, сред които цял скелет на пещерна мечка, челюст на пещерен леопард и бронзова брадвичка от пещерата Чая. Има и изкуствена пещера, в която пещерните образувания се виждат като в естествена среда.
Водопадите на Казанджи дере19 км по права линия от центъраДълбок дол край село Мугла, в който водата е издълбала в скалите корита като казани и малки водопади. Тръгва се от центъра на Мугла надолу по реката, след мостчето над Тенес дере има табела, и до водопадите се стига за около половин час. Наблизо е резерватът „Казаните“. Когато е мокро, скалите са много хлъзгави.
Кристална зала „Родопски кристал“21 км по права линия от центъраМинераложка експозиция в центъра на Мадан, създадена през 1984 г., с близо 600 образеца от рудниците в района. Най-големият кристал е 60 на 60 см, а залата е член на Международната асоциация на минераложките музеи. Наблизо са Музеят по минно дело и подземният музей „Сполука“, с които има общ билет.
Подземен минен музей „Сполука“21 км по права линия от центъраБивш рудник за оловно-цинкова руда до Мадан, работил до 1972 г. и превърнат в подземен музей. Комплексът под земята е дълъг около 140 м, с хоризонтална галерия, рудничен двор и вертикална шахта, и показва как се е добивала руда в Родопите. Има общ билет с Кристалната зала и Музея по минно дело.
Чаирските езера22 км по права линия от центъраСедем свлачищни езера на около 1400 м в защитената местност „Чаирите“, източно от Триград. Най-известно е Синьото езеро, обградено от стара гора, а падналите дървета и островчетата от мъх сфагнум му придават приказен вид. Мястото е тихо и подходящо за разходка през гората.
Пещера „Дяволското гърло“28 км по права линия от центъраПещера в началото на Триградското ждрело, в която Триградска река пада от 42 м в огромната Бучаща зала, дълга 110 м и висока до 35 м. Влиза се през 150-метрова изкуствена галерия, а навън се излиза по 301 стъпала покрай подземния водопад, затова е нужна добра физическа форма. Посещението е с екскурзовод.
Триградското ждрело28 км по права линия от центъраПролом на Триградска река, дълъг около 7 км, всечен в мраморите на дълбочина до 300–350 м. Западната стена е висока до 180 м, а източната до 350 м, и на места пътят минава между тях като през коридор. Тук са пещерите Дяволското гърло и Харамийска дупка, а ждрелото се разглежда удобно с кола и с кратки разходки.
Чудните мостове29 км по права линия от центъраДва мраморни скални моста в долината на река Еркюприя под връх Голям Персенк, останали след срутването на тавана на древна водна пещера. Големият мост е дълъг почти 100 м, а най-високата му арка е 45 м, малкият е на 200 м надолу по реката. Стига се по 18 км асфалт от отбивката при Сините ханчета на пътя за Пловдив, а до мостовете има хижа.
Орлово око32 км по права линия от центъраМетална площадка на ръба на скала на 1563 м над село Ягодина, построена през 2009 г. от туристическото дружество „Родопея“. Отвесът до шосето в Буйновското ждрело е над 600 м, а от площадката се виждат ждрелото, Борино, Чала и при ясно време Пирин и Рила. От Ягодина се стига по пътека със синя маркировка или с джиповете на местни хора. При гръмотевици не се качвайте.
Девин32 км по права линия от центъраГрад в Западните Родопи на Девинска река, известен с бутилираната вода „Девин“ и с хотелите си. Покрай реката е екокътът „Струилица“, а от екопътеката по поречието се отделя пътеката към водопада Самодивско пръскало. Градът е удобна база за Триград, Ягодина и Широка лъка.
Пещера „Ягодинска“32 км по права линия от центъраНай-дългата пещера в Родопите, 10,5 км, развита на три етажа в мрамори. Благоустроеният маршрут е 1100 м и минава покрай сталактити, сталагмити, драперии и пещерни перли, а обиколката с екскурзовод трае около 45 минути. Вътре е постоянно около 6 °C, затова вземете връхна дреха.
Буйновското ждрело32 км по права линия от центъраПролом на Буйновска река, дълъг около 16 км, всечен изцяло в мрамори между село Буйново и язовир „Тешел“. След Ягодинската пещера ждрелото става толкова тясно, че на едно място скалите почти се допират, а местните го наричат Вълчия скок. През него минава асфалтов път, така че се разглежда удобно с кола и с кратки разходки.
Водопадът „Самодивско пръскало“36 км по права линия от центъраДвоен водопад, висок около 70 м (25 и 45 м), на десен приток на Девинска река западно от Девин, в местността Струилица. Стига се по отклонение от екопътеката по поречието на Девинска река. Най-пълноводен е през пролетта и есента.
Нареченски бани36 км по права линия от центъраЕдин от най-известните балнеоложки курорти в България, в долината на Чепеларска река по пътя за Пловдив. Първата обществена баня тук работи от 1910 г., а радоновата минерална вода е с температура от 11 до 29 °C. Край главния път има три минерални извора, а повечето води са подходящи за пиене.
Етнографски ареален комплекс в Златоград37 км по права линия от центъраСтар квартал с възрожденски къщи в центъра на Златоград, в които са етнографски музей и занаятчийски работилници, където майсторите показват старите занаяти на живо. Къщите са обитавани целогодишно, затова комплексът е жива част от града, а не само музей.
Белинташ37 км по права линия от центъраСкално плато, дълго около 300 м, на 1225 м над селата Мостово, Тополово и Долнослав, с издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала. Смята се за древно светилище, по-късно посветено на тракийския бог Сабазий, и е второто по големина скално светилище в България след Перперикон. По права линия е близо, но с кола от Смолян пътят е над 100 км.
- Горски парк „Амзово“Парк · 2 км по права линия от центъраГорски парк край Смолян, създаден през 2015 г. от сдружение „Fun in the mountain“ до резервата „Амзово“. Има езеро, барбекю, горски фитнес, къщички по дърветата, детска площадка и горска класна стая, а за по-смелите въжена градина и тролеи от 80 и 180 м, които се ползват само с инструкторите. От пътя има дървена рампа, удобна и за детски колички.
- Орлова скалаГледка · 2 км по права линия от центъраСлабо позната скала над пътя за село Турян, от която се открива най-пълната гледка към Смолян с всичките му квартали: Езерово, Каптажа, Смолян, Райково и Устово. Маркировката започва до моста „Карлък“ в самото начало на пътя за Турян. Изкачването е стръмно и уморително, а площадката горе не е обезопасена, затова децата трябва да са плътно до родителите.
- Крепостта „Калето“ над СмолянКрепост · 3 км по права линия от центъраОстанки от късноантична крепост на скалист връх в местността Турлука, част от веригата родопски крепости, строени при император Юстиниан I. Разкрита е цялата южна стена, дълга 38 м и запазена до 2,5 м височина, а от върха се вижда целият град. От паркинга при манастира „Свети Пантелеймон“ пътеката е около 600 м и се изкачва за половин час, а от града може да се тръгне по зелената маркировка над гробищния парк (около 2,8 км).
- Смолянският водопадВодопад · 3 км по права линия от центъраДвадесетметров водопад на Крива река, скрит между къщите на Чилингирската махала в западния край на града. Местността се казва Салихаговата урва и е обявена за природна забележителност през 1968 г. От пътя за село Мугла до подножието на водопада води пътечка от около 100 м, така че се стига за няколко минути.
- СоколицитеСкален феномен · 5 км по права линия от центъраПет скални върха с почти еднаква височина, около 1700 м, подредени от север на юг над пътя от Смолян за Пампорово. Маркирана пътека води само до най-северния, на който има голям метален кръст. Пътеката е около 1 км и се изкачва за половин час, но последните 400 м са много стръмни. Отгоре се виждат Смолян, Перелик, Пампорово и върховете Преспа и Свобода.
- Червената скалаСкален феномен · 5 км по права линия от центъраОгромен риолитов блок, висок над 100 м, в масива на връх Голямата стена над западния край на Смолян. Името идва от червеникавия цвят, който скалата добива по изгрев. От върха се виждат градът, кулата на Снежанка и Орфееви скали. Маршрутът от града е около 2,6 км и отнема около два часа, а последните 100 м са много стръмни, затова не се отклонявайте от маркираната пътека.
- Хаджичоневата къща в УстовоМузей · 6 км по права линия от центъраВъзрожденска къща до църквата „Свети Никола“, една от най-забележителните в Устово заедно с Шереметевата и Петко Таковата къща. Стопанисва я сдружение „Родопски хайдути“, което я урежда като музей на родопското наследство. Преди посещение проверете дали е отворено.
- Крепостта „Калето“ край КошницаКрепост · 8 км по права линия от центъраРеставрирана средновековна крепост на мраморен връх на 1006 м над село Кошница, до която се стига през огромна проходна пещера. Заедно със смолянското Кале е пазела пътя през Средните Родопи между Тракия и Беломорието. Изкачването по стръмната маркирана пътека от главния път отнема около половин час, а отгоре се виждат Кошница и долината на Арда.
- Пещера „Голубовица“Пещера · 8 км по права линия от центъраСистема от четири пещери край Кошница, от които най-интересна е водната Голубовица 2 с подземно езеро и река, през които се минава с гумена лодка и непромокаем гащеризон. Влиза се само с водач спелеолог, а цялото приключение с инструктажа трае 1,5–2 часа. Пътеката започва от беседката край пътя между Кошница и Могилица и минава през буковата гора на маршрута „Гарга дере“, където има и виа ферата и тролей над реката.
- Хижа „Студенец“Хижа · 8 км по права линия от центъраХижа в центъра на Пампорово, на 1646 м северно от връх Снежанка, с 72 места в студиа и двойни стаи със собствени бани. Стопанисва я туристическото дружество „Карлък“ от Смолян. Оттук до Снежанка и Орфееви скали се стига пеша или с лифта.
- Пещера „Надарска“Пещера · 9 км по права линия от центъраМалка мраморна пещера, дълга само 55 м, но обкичена с хиляди сталактити, сталагмити и драперии. Не е благоустроена и се влиза само с водач от туристическото дружество в Могилица. Входът е на 1150 м, до него се изкачвате за около 20 минути по пътека, а в пещерата се прекарва около половин час.
- Връх БодураланВръх · 10 км по права линия от центъраСкалист връх с алпийски вид над село Киселчово, висок 1540 м, с близо 500 м денивелация от селото. Пътеката тръгва от горната махала на Киселчово, а отиването и връщането отнемат около три часа. Съседният Карталов камък, с няколко метра по-нисък, се издига над село Димово.
- Дупчов камъкСкален феномен · 11 км по права линия от центъраСкала източно над Момчиловци с малки пещери в основата, в които може да влезе човек. От върха се виждат цялото село, Пампорово, Рожен, Картола и Кайнадин. Стига се по маркирана пътека от центъра на селото.
- Музеят на гайдата в СтойкитеМузей · 11 км по права линия от центъраЕдинствената у нас експозиция за гайдата, „Гайдата древна и вечна“, открита през 2022 г. в Стойките, селото на прочутите гайдари и на Апостол Кисьов, създател на оркестъра „Сто каба гайди“. Колекцията е събрана изцяло с дарения и има над 250 предмета: гайди, инструменти за изработването им, документи, снимки и записи от всички фолклорни области. Посещението се уговаря по телефона.
- Екопътека „Торнал е Тодьо“Екопътека · 11 км по права линия от центъраМаршрут по билата над Момчиловци до Кърджалийски камък, скалата от „Торнал е Тодьо“, единствената родопска песен за работа. Тук гурбетчиите се разделяли със семействата си, защото оттук минавал най-прекият път за Кърджали. Пътеката тръгва от центъра на селото по маркировката.
- Връх Голям ПереликВръх · 12 км по права линия от центъраНай-високият връх в Родопите, 2191 м, и един от Десетте планински първенци. Самият връх е във военна зона и не се допуска до него, но съседният Малък Перелик (2147 м) е открит и от поляните край него се виждат Смолян и родопските била. От седловината Превала около 5 км асфалт и макадам водят до хижа „Перелик“, откъдето до района на върха се стига за около час и 15 минути пеша.
- Панорамна площадка „Върхът“Гледка · 12 км по права линия от центъраПлощадка на скалист връх на 1351 м край Могилица, открита през 2020 г., с 350 м отвесна разлика до пътя под нея. Последният метър и половина е от стъкло и може да се погледне право надолу. Оттук се виждат Ардин връх, Карлък, кулата на Снежанка, връх Ком и много села по горното течение на Арда.
- Варадската крепостКрепост · 13 км по права линия от центъраКрепост на скалист връх на близо 1500 м над горното течение на Арда, ползвана от траки, византийци и българи. Пътят към нея минава покрай най-дебелия бук в района, а при ясно време оттук се виждат гръцките планини Боздаг и Кушница. Маршрутът от Могилица е 19 км с червена маркировка и отнема 7–8 часа.
- Киселчовският водопадВодопад · 13 км по права линия от центъраМалък водопад, висок около 12 м, в тясно ждрело с отвесни скали и иглолистна гора край село Киселчово. Пътеката тръгва от острия десен завой между долната и горната махала на селото, върви по черен път покрай реката и я пресича. Мястото е много сенчесто и влажно дори през лятото, затова внимавайте с хлъзгавите камъни.
- Връх КомВръх · 14 км по права линия от центъраСамостоятелен конусовиден връх, висок 1568 м, над горното течение на Арда, на който е открито тракийско светилище. Местните хора са възстановили параклиса „Свети Петър“ на върха и се качват там на Петровден. Гледката от Ком е една от най-широките в района.
- Хижа „Момчил юнак“Хижа · 16 км по права линия от центъраХижа на 1671 м западно от Хайдушки поляни, с 33 легла в сграда и бунгала и столова. Наоколо са естествените езера на местността Момчил юнак с шаран и пъстърва и ски зоната Картола с две спокойни писти за начинаещи. Хижата е пункт от европейския маршрут Е-8, а до местността Рожен има около три часа пеша.
- Изворът на река АрдаЕкопътека · 18 км по права линия от центъраМаркирана панорамна пътека от махала Билянска до извора на Арда, който блика изпод вековен бук под Ардин връх, на няколко метра от гръцката граница. Пътят минава през поляни с гледка към Горна Арда, Ком и Перелик и покрай комплекс „Дядова ряка“. При извора има поляна с беседки и места за огън. Районът е гранична зона, затова носете лична карта.
- Пещера „Харамийска дупка“Пещера · 28 км по права линия от центъраНеблагоустроена пропастна пещера в Триградското ждрело от две пещери, свързани с 43-метрова пропаст. Дълга е 510 м, на места е влажна и има лед, затова се влиза само с опитен водач и специална екипировка. Водачът и екипировката се осигуряват от пещерния клуб в Триград, а информация има и на касата на Дяволското гърло.
Липсва забележителност, екопътека, чешма или място за почивка? Пратете го и модератор ще го провери и публикува.
ДобаветеСнимки от Wikimedia Commons: Svik (CC BY-SA 3.0), Vislupus (CC BY-SA 4.0), Stoycho Bozukov (CC BY 2.5), Vislupus (CC BY-SA 4.0), Vislupus (CC BY-SA 4.0), Todor Bozhinov (CC BY-SA 4.0), Mihal Orela (CC BY 3.0), Izvora (Public domain), Dobromir Zaimov (CC BY-SA 4.0), Алиса Селезньова (CC BY-SA 3.0), Boris Dzhingarov (CC BY 2.0), Krisko26 (CC BY-SA 4.0), Krisko26 (CC BY-SA 4.0), Nikolai Karaneschev (CC BY 3.0), Rumensz (CC0), Kiril Kapustin (CC BY 2.5), Красимир Косев (CC BY 3.0), LP (CC0), Spv8 (CC0), nnnnikkkk (CC BY 2.0), Borislav krustev (CC BY-SA 4.0), Darldarl (CC BY-SA 3.0), Glupylupy stitched by Marku1988 This panoramic image was created with Panorama Perfect (stitched images may differ from reality). (CC BY-SA 3.0), Boris Dzhingarov (CC BY 2.0), Rumensz (CC BY-SA 3.0), Rumensz (CC BY-SA 3.0), Izvora (CC BY-SA 4.0), Михал Орела (CC BY 2.0), Yulka Velichkova (CC BY-SA 3.0), Алиса Селезньова (CC BY-SA 4.0), Алиса Селезньова (CC BY-SA 4.0), TodorBelomorski (CC BY-SA 4.0), Vislupus (CC BY-SA 4.0), Borislav krustev (CC BY-SA 4.0), Pearlytear (CC BY-SA 4.0), Камен Ханджиев (CC BY-SA 4.0), Красимир Ярлийски (CC BY 3.0), kevinzim (CC BY 2.0), Izvora (Public domain), Красимир Ярлийски (CC BY 3.0), Izvora (Public domain), Ggia (CC BY-SA 3.0), Vislupus (CC BY-SA 4.0)